БЪЛГАРСКА РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА ПАРТИЯ

НАШИТЕ
ДЕЙНОСТИ, СЪБИТИЯ, НОВИНИ, СЪОБЩЕНИЯ
са дадени в реда на тяхното случване:
най-отгоре са последните по време

06. Септември 2009
05. Юли 2008 
04. Юни 2008
03. Резултати от конференцията в сръбския град Чечак
02. Съобщение във връзка с подготовката за ІV конгрес
01. Резултати от срещата в Крайова - 2006

1
(горе -вдясно)
По случай 65 години от 9 септември 1944 г.
БРСП отбеляза с полагане на венци пред Пантеона в гр. Варна. Речта на Васил Жеков може да прочете тук:

 

Скъпи приятели, другарки и другари,

Днес сме тук за да почетем паметта на героите, чийто имена са изписани на гранитните плочи от двете страни на алеята, отдали съвсем младия си живот за същата идея за която се борим и ние сега. Но веднага трябва да се запитаме и да дадем отговор на следните въпроси: Дали след като първите и най-смели борци за най-справедливата кауза - социализма, паднаха в борбата, техните другари продължиха тяхното дело и на 9 ІХ 1944 год. събориха омразната капиталистическа система? За какво се бориха и живите и мъртвите - само против фашизма или и против капитализма? Дали са знаели обикновените бойци за какво се борят? Кои бяха първите симптоми, че властта не е на работниците и селяните, а на зараждащата се партийна номенклатура? Съизмерима ли е нашата борба днес с борбата на тогавашното поколение революционери?

Не, на 9 ІХ 1944 г. у нас не беше съборена омразната капиталистическа система. Нещо повече тя не бе премахната дори и когато БРП(к) пое самостоятелно властта. На 9 ІХ и след това с референдума през 1946 г. за република или монархия беше премахната монархията и бяха постигнати целите на буржоазно–демократическата революция. Социализмът, който уж се строеше в нашата страна, не беше нищо друго освен разновидност на капитализма - държавен капитализъм, действително стъпало към социализма, но не и социализъм, въпреки че се представяше за такъв.

Все пак бяха осъществени първите стъпки характерни и за социалистическата революция, като одържавяване на средствата за производство, ТКЗС и прочее. Но най-важно- не беше премахната експлоатацията – от частна тя се превърна в държавна- всички бяхме на заплата , а не на доход. С разликата между заплата и дохода се разпореждаше държавата .Социализмът не е държавна собственост. Ако беше така, то и Бисмарк трябва да наречем социалист, тъй като е одържавил железниците в Германия. Социалистическата революция предстои у нас и света.Аз смятам, че тези герои, които днес почитаме се бориха преди всичко против капитализма. Може и да не са си представяли точно за какво общество се борят, но сигурното е, че са се борили срещу капитализма. Никак не е трудно човек да види недъзите на капитализма. Разслоението сред обществото, безработицата, мизерията от една страна и примера на СССР, въпреки несъвършенството си, от друга страна, са причините за въоръжената борба.

Фашизмэът е рожба на буржоазията в Италия и Германия. Той не може да се идентифицира със социализма, въпреки националсоциалистическото название на партиите, тъй като се запазиха частните фабрики и заводи и частното владеене на земята. Естествено е, когато фашистка Германия нападна СССР, въоръжената борба против капитализма да се разрасне в антифашистка и се влее в общата борба на буржоазно демократическите държави начело със САЩ и Англия и страната понесла основния удар на фашистката агресия - СССР.

Днес членовете на БСП поднасят цветя и венци само на антифашистите. Така правят техните братски партии от „Социалистическия” интернационал в Западна Европа, така правят и те, отричайки се от борбата срещу капитализма. Нещо повече, прегърнали идеята за „прекрасния” и „незаменим” капитализъм  и увличайки се в предателството си, вменяват посмъртно на тези прекрасни, смели орли, чужди идеи. БСП използва невъзможността на мъртвите да възкръснат, за да преиначава целите на борбата им. Колко мръсно! Тази неделя на Кинофестивала във Венеция, Майкъл Мур представи новия си филм „Капитализмът - история на любовта”, където доказва, че капитализмът е добър само за шепа хора. Още през 1999 г. ООН излезе с изследване (ще ви го прочета отделно), където се установява, че капитализмът е виновен за престъпността и болестите.

Вероятно много от участниците в съпротивата не са били запознати с теорията на Маркс, Енгелс и Ленин. Но да се казва, че те не са знаели за какво се борят е много подло, що се отнася за загиналите. Според мен достатъчно е да са се определяли като борци срещу чорбаджиите и потисниците въобще, срещу частното производство и експлоатация, срещу мизерията, която им сервира живота в частно-собственическото капиталистическо общество. ВСИЧКО ТОВА Е ДОРИ ПРЕДОСТАТЪЧНО! На тях всичко им е простено, тъй като бяха първите, не е простено на днешните професори и доценти, като доц. Ив. Воденичарски, който и днес след толкова години преосмисляне, не разбира социализма. Те ли, бедните момчета от села и паланки, от работническите мизерни квартали да са знаели точно за какво общество се борят?

Първите симптоми, че не се изгражда истински социализъм у нас след откритото поемане на властта от БРП(к), е насилственото коопериране на селяните и премахването на въоръжените работнически отряди. Вероятно има и други симптоми, които аз не знам. За насилствено коопериране мисля , че всеки го осъжда. Но така ли е с ВРО? Да вземем пример от настоящата революция в далечен Непал. Там след 10 и повече години въоръжена борба, на власт дойдоха  комунистите-маоисти. Направиха нещо като нашия Отечествен фронт и тъй като бяха най-голямата сила, взеха мнозинството на изборите за парламент и поста министър председател.Премахнаха монархията. Но др. Прачанда знаеше, че без да има армията на своя страна, властта не е сигурна. Затова поиска да бъде сменен началник–щаба и след като му бе отказано, си подаде оставката.

Т.е. приключи първият етап на буржоазно-демократическата революция, както при нас на 9 ІХ 44 г. Започнаха отново работа сред масите за нов етап на революцията. Маоистите не предадоха оръжието си, но искаха и армията. Кое е правилното- това което Маркс казва и Петър Йорданов иска- оръжието да стои до работника и след работната смяна той да дежури и пази властта си или това което правиха у нас и ето в Непал искаха да направят- работническата власт да оглави армията и полицията и те да служат на тази власт? Съизмерима ли е нашата борба с борбата на това поколение, което почитаме днес? За да се стигне до въоръжената борба на партията в септемврийското въстание и в партизанското движение са минали много години в парламентарна борба. Монархията сама предизвиква въоръжената борба- с деветоюнския преврат и с влизането в съюз с Германия при втората световна война. Сега пак минаха немалко години- вече 20, но сегашната буржоазна държава не погазва брутално съществуването на нашата партия.

И както казва Т. Бомбов, всичко се запазва и експлоатацията на наемните работници, служители и селяни, и буржоазната власт, но всичко е по фино, по–прикрито. Дори сумата ти години от този период управлява БСП (самопровъзгласилата се приемница на БКП), всъщност една дясна партия. Ние сме съгласни ,че са приемници на БКП – но само на тази част от историята /1956-1990 г./ в която БКП поруга прекрасните идеи на основоположниците на Марксизма у нас - Димитър Благоев, Георги Кирков, Станке Димитров, Трайчо Костов и др. и естествено- остави поруганото идейното наследство за нас , но взе материалното- парите,сградите,клубовете и т.н. Т.е. БКП заблуди и отврати народа от идеите на социализма, като представи държавния капитализъм у нас за социализъм, а БСП и сега заблуждава членове си, че се бори за социализъм, а всъщност изгради частнособственически капитализъм. Но какво да се прави?

Според настроенията в нашата партия - да се използва буржоазната власт, свободата на словото, за да се пропагандират нашите идеи. Вярно, че е трудно без пари, клубове и СИ, но не е ли по трудна въоръжената борба?Нашата сила е в единството на наемните работници, селяни и служители. Постигнем ли това приобщаване към партията, то тогава ще имаме и пари и СИ. Няма ли в Европа сериозни успехи на братските партии - няма да има и у нас условия за тържество на истинския, автентичния марксизъм. Но колелото на историята се върти и ние ще му помогнем да се върти само в една посока, никога да не се връща обратно, както се случи у нас и другите европейски страни, само напред към смяна на капитализма с по-прогресивната, по-справедливата - НОРМАЛНАТА социалистическа система.
…

4
(горе)
Актуално - месец юни 2008

На 07.06.2008 г. в Търговище се състоя среща на членове на ръководството на БРСП с граждани от града. Любезния домакин Стоян Колев предостави отлични условия за разговора, който се води около програмата и устава на партията. Бяха зададени много въпроси, които получиха изчерпателен отговор.

На 08.06.2008 г. в гр. Велико Търново се проведе теоретична конференция на тема: „Какво ни сближава и какво разделя” с цел изясняване позициите на Българската работническо-селска партия и Българската работническа партия (комунисти) за евентуално бъдещо обединение. Присъстваха и председателят на У С на сдружение Български работнически съюз - Венцеслав Кърпачев и управителят на клон Русе - Петър Йорданов.

Представителите на БРП(к) дойдоха неподготвени на срещата, изказаха позиции по сегашното положение в страната, които не се различават от нашите оценки. По темата на срещата им бе дадена възможност да отговорят след изказването на Петър Йорданов от БРС и Васил Жеков от БРСП, които засегнаха конкретните различия и сходства между програмите на двете партии. Въпроса за оценката на „социализма” в България в периода 56-89 год. определен като „държавен капитализъм” стана препъни камъка на конференцията. В знак на несъгласие др. Воденичарски, Илинкин и др. другари от БРП(к) напуснаха конференцията, без да се стигне до систематизиране на различията и сходствата. Подробности четете в статията на П. Йорданов в раздел “Статии”.

На 14.06.2008 г. в гр.Солун – Гърция се проведе среща между упълномощени представители на ръководствата на Българската работническо-селска партия и Комунистическата партия на Гърция (марксисти-ленинисти). Двете братски партии се запознаха с положението на работниците в съседната страна, споделиха опита си в борбата и определиха като основна цел за в бъдеще, сътрудничество в борбата срещу империализма на балканския полуостров. ККЕ (m.L.), като по–стара партия, наследница на славната Гръцка Комунистическа Партия, борила се срещу фашизма и активен участник в гражданската война 1946-1949 г .и в борбите на работническата класа през цялото си съществуване, запозна представителите на БРСП с предложението си за по-близки отношения и съвместна борба на Балканите. Гръцките ни другари се интересуваха от нашата оценка за “социализма“ в България, за причините довели до връщането на частнособственическия капитализъм, от допуснатите грешки. Оказа се, че в организационно отношение ККЕ (м.-l.) са далеч по-добре, разполагат с клубове, имат достъп до средствата за информация. Срещата допринесе за личното опознаване и близки, другарски отношения между преговарящите. Късно вечерта делегацията ни потегли обратно за България.

На 19.06.2008 г. в гр. Варна се проведе заседание на Председателството, на което зам.председателят др. Марина Стоименова изнесе отчет за срещите в Търговище, Търново и Солун. Прие се и писмо на Председателството на БРСП до президента на Р-ка България във връзка с неговите предложения за промени в ЗПП и избирателната система (поместваме отделно в р-л” Декларации”). Взе се решение да се предложи на Националния комитет ІV конгрес да се проведе в края на септември - началото на октомври тази година.
 

 

5
(горе)
Решение

На свое заседание, състояло се на 02.06.2008 година , на което се разгледа въпроса за свикване на ІІІ-я редовен конгрес на партията , след направените разисквания НПК реши: 
І. Свиква Четвъртия редовен конгрес на Партията на 28.09.2008  год. в от 11:00 часа в гр. Варна, сградата на Община Варна (бивш Парт.Дом), зала 37, при дневен ред:

З1. Приемане на нов устав на партията;
Докладва председателят на комисията по проектоустава
2.  Избор на нов НК и нова НКРК.
Докладва председателят на комисията по проектолистата
Задължава Изпълнителният комитет-Председателството, да доведе до знанието на всички общински организации решението за насрочване на конгреса и да разпредели делегатите по общини във всяка област. Същите на общински конференции до края на м Август 2008 год., да изберат делегати на конгреса ,като на 70 членове се избира един делегат . Разпределено по области, трябва да има избрани делегати от общинските организации както следва:
 

 - Варна -         40 делегата;
- Добрич -       10 делегата; 
- Шумен -        10 делегата;
- В.Търново -  1 делегат,
- Пловдив –     1 делегат
- Русе -             1 делегат,
- В.Търново-    1 делегат,
- Видин -           1 делегат,
- Търговище -  1 делегат,
- Разград -        1 делегат,
- Силистра -     1 делегат,
- София -          2 делегата,
- Плевен -         2 делегата,
- Бургас -          1 делегат.

- от области , където няма изградени структури, до конгреса се допуска участието само на един учредител на организацията, своевременно подал заявление за членство в Партията.

Задължава Васил Жеков до края на м.юни да публикува настоящето решение в Интернет страницата на БРСП www.brsp.hit.bg
Създава комисия по проектоустава с членове:1. Румен Сакеларов- председател 2. Васил Жеков и 3. Тодор Жеков- членове, със задача да подготви и представи на конгреса предварително съгласуван с местните партийни организации проектоустав,съобразен с последните изменения на Закона а политическите партии..
Комисиите по проектолистата, мандатната комисия и проекторешенията ще се изберат на Конгреса
Създадената от НПК комисия, подлежи на преизбиране и промени на конгреса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Н П К НА Б Р С П:

                                                   (Георги Иванов)
 

3
(горе)
Резултати от конференцията в сръбския град Чечак

Комитет связи активистов стран бывшего СССР,
Балканского полуострова, Центральной и Восточной Европы

Декларация

Мы, рабочие активисты разных направлений, прибывшие из Германии, Болгарии, Венгрии, Молдавии, Чешской республики, Румынии, России, Сербии, Украины, представители Международного Союза Трудящихся и Народов, а также представители «Бюллетеня дискуссий» (издание на русском языке) приняли участие во встрече, которая проходила в г.Чачаке (Сербия) 27 и 28 октября 2007г. 
 
В течение двух дней мы вели обсуждение в рамках свободной дискуссии. В заключение нашей работы мы решили создать Комитет связи активистов стран бывшего СССР, Балканского полуострова, Центральной и Восточной Европы, придя к нижеизложенным выводам.
 
Советский Союз распался 16 лет назад. 
В наших странах, как и во всем мире, правительства, руководители партий и государств и СМИ утверждали тогда, что начинается эра демократии, свободы, прогресса, беспрецедентного экономического развития в рамках «рыночной экономики». 
 
Итоги всего, что произошло за эти 16 лет, опровергают все эти прогнозы.  
 
Необходимо отметить, что распад СССР усилил атаку империализма, направленную против трудящихся и наций во всем мире: первая война против Ирака (1991г.), Маастрихтский договор в Европе (1992г.), договор о свободной торговли MERCOSUR в Латинской Америке (1993) и т.д. Эта яростная атака привела к нынешней ситуации: правительство Буша угрожает человечеству «бесконечной войной» против трудящихся и народов.
  
Несостоятельные политические режимы, окончательно рухнувшие в 1989-1991гг., не могли и не хотели сохранить такое завоевание, как государственная собственность. Именно они несут ответственность за крах 1991 года, именно они возглавляют нынешние правительства, которые приватизируют и отдают наши страны во власть международным институциям правительства Буша. 
 
Что же произошло в наших странах за эти 16 лет?
 
Основываясь на первых выступлениях, прозвучавших в ходе данной встречи в Чачаке, необходимо отметить, что во всех наших странах положение трудящихся, крестьян, пенсионеров и молодежи значительно ухудшилось. Нельзя не сказать, что любая проводимая политика, направленная на осуществление приватизации и ликвидацию государственной собственности, привела широкие массы населения к социальному и экономическому краху. Нищета, безработица, закрытие заводов, шахт, больниц, школ, яслей, распродажа природных ресурсов… не прекращают угрожать жизни трудящихся наших стран, в то время как незначительная прослойка  паразитарных мафиози обладают колоссальными капиталами.

Пришло время завести «Черную книгу» политики приватизации-расхищения, которая проводилась в наших странах в течение 16 лет. 
 
Отныне мы вносим суда следующую информацию:
 
В бывшем СССР: «С 1992 по 2003г. средняя продолжительность жизни в России сократилась с 70 до 65,5 лет. Русский мужчина, родившийся в 2003 году, проживет в среднем на 2,6 года меньше, чем индиец (59,1год и 61,7 лет относительно). Следует сказать, что в 1970г. продолжительность жизни в России (67,5лет) была скорее ближе к уровню продолжительности жизни в США (70,8 лет). Сегодня среднестатистический американец живет на 12 лет больше, чем русский. Подобная ситуация наблюдается не только в России. (…) средняя продолжительность жизни уменьшилась в Таджикистане (63,7 года в 2003г., т.е. драматическое понижение на 6,3 года по сравнению с 1992г.), в Казахстане (63,4 года, что на 5,6 лет меньше показателя 1992г), в Азербайджане (66,9 лет, т.е. на 4,1 года меньше, чем в 1992г.), в Украине (66,3 года, что на 3,7 годе меньше, чем в 1992г.), в Туркменистане (62,5 лет, т.е. понижение на 3,5 года), в Белоруссии (68,2 года в 2003г., что, по сравнению с показателями за 1992 г., меньше на 2,8 года), в Узбекистане (66, 5 лет, т.е. на 2,5 года меньше), в Молдавии (67,4 года, т.е. на 1,6 года меньше), в Киргизстане (66,9 лет, что на 1,1 года меньше), в Армении (71,3 года, т.е. на 0,7 года меньше), и в Литве (72,2 года, т.е. на 0,4 года меньше)».

· В Украине: миллионам квартиросъемщиков угрожает выселение из-за политики приватизации жилья, а также из-за повышения квартплаты до уровня мировых стандартов. Защищая свои права, эти квартиросъемщики продолжают платить за жилье по старым ценам.

· В Молдавии: «Именно правительство Партии Коммунистов Республики Молдова (ПКРМ) и ее президент Воронин продолжили осуществление политики приватизации, которая была начата так называемым «правым» правительством. Нынешние власти приватизировали табачную и винодельную промышленность страны. Это правительство во всем подчиняется НАТО, которое в настоящее время, в рамках нового Европейского договора, стремиться включить нашу страну в состав ЕС для того, чтобы превратить Молдавию – присоединяясь к сказанному товарищем из Международного Союза Трудящихся о Македонии – в новый «рай для инвесторов».
 
Опираясь на факты, которые никто не может опровергнуть, мы установили, что политика «расширения ЕС на восток» способствует массовому уничтожению рабочих.

· В Польше, согласно заявлению одного из товарищей: «На сегодняшний день одним из главных вопросов является желание Европейской комиссии закрыть две из трех судостроительный верфей Гданьска, колыбели «Солидарности», основанной в 1978г. Это будет предпоследним этапом окончательного закрытия верфей, что и является главной целью Европейской Комиссии. Руководитель «Солидарности» верфей Роман Галезевский объяснил, для чего это необходимо: эти земли уже выкупил американский пенсионный фонд. Именно поэтому 2.700 оставшихся рабочих верфи (в 1978г их было 17.000чел.) станут безработными. Европейская Комиссия является всего лишь инструментом в руках американского пенсионного фонда. Первого сентября 100 рабочих Судостроительных верфей Гданьска собрались перед зданием Европейской Комиссии в Брюсселе с плакатами: «Удастся ли ЕС сделать то, что не удалось Москве?» и «Диктаторы с Востока не разрушили наши верфи, а брюссельские госработники намерены сделать это». Я прочитал программу Польской рабочей партии (РРР). В ней написано много общей информации о необходимости повышения зарплаты, пенсий и т.д. и нет ни одной ссылки на политику, проводимую Европейским Союзом в Польше. Неужели нужно согласиться с диктатурой европейской Комиссии, которая требует закрыть судостроительные верфи Гданьска?».

· В Германии: «Пятнадцать лет назад именно бывшая ГДР называлась «раем» для инвесторов. Приватизация под эгидой трастов – управляемых банкирами Запада, а также бывшими бюрократами Востока – привела к самому обыкновенному закрытию тысяч предприятий. На сегодняшний день не осталось больше ничего. В рамках нового европейского договора, недавно подписанного в Лиссабоне, Европейский Союз запретил Федеративной Республике Германии субсидировать восточные федеральные земли, ведь эти субсидии «несовместимы с принципами честной и свободной конкуренции, на которых основан Европейский Союз».

Кроме того, руководствуясь «принципами честной и свободной конкуренции», Европейский Союз негативно оценил деятельность Румынского правительства в ходе приватизации крупного завода «Тракторуль». Правительство страны, будучи под давлением со стороны рабочих, ввело обязательное условие сохранения рабочих мест для всех сотрудников завода, а также сохранение деятельности предприятия в течение 10 лет.

· В Венгрии, согласно рассказу члена металлургического профсоюза: «В настоящее время  больше, чем половина молодых людей, получивших «Аттестат зрелости»  являются безработными. Это одна из основных причин значительного роста преступности». Больницы страны являются жертвами политики приватизации и финансового удушья, навязанных «Пактом о стабильности»: «Теперь для каждой государственной больницы существует предельная норма проведения хирургических вмешательств. Если предусмотренная норма перевыполняется из-за того, что врачи считают своим долгом оперировать пациентов, то эти расходы приходятся на долю бюджета больницы». 
 
Разрушительная политика Европейского Союза в Восточной Европе перекликается с действиями Европейской Комиссии в Западной Европе, о чем напомнил нам один товарищ о Франции: «После ратификации Маастрихтского договора в 1992г., в промышленном секторе было уничтожено два миллиона рабочих мест (75% рабочих мест в области черной металлургии; 80000рабочих мест в текстильной промышленности, все шахты были закрыты), исчезло 75% сельскохозяйственных угодий; сокращено 83000 больничных коек, закрыт каждый второй роддом…» 
 
Мы констатируем, что эта разрушительная политика, навязанная американским правительством, Европейским Союзом, МВФ, Мировым банком, ВТО… сопровождается политикой всеобщей войны и военной оккупации под эгидой НАТО.

В Чешской республике, как в Польше и Венгрии, именно американский проект установки «антиракетных щитов» является угрозой мира во всей Европе. Молодой чешский студент рассказал следующее: «Территория, на которой собираются установить американский радар, будет подчиняться американским законам и никто не сможет ее контролировать или нарушать ее суверенитет. В последствии этот радар станет угрозой Чешской республике, а также другим странам Европы. Цель установления данного радара – защитить США. Он должен улавливать траекторию вражеских выстрелов, передавать сигнал в Польшу, после чего выстрел обезвреживается. Учитывая размеры площади, контролируемой радаром, эта установка не сможет защитить ни одну из европейских стран».

Согласно информации, указанной в письме - приглашении к встрече в Чачаке, в бывшей Югославии «кровавый сценарий привел к проекту так называемой «независимости» Косово под контролем американской военной базы Бондстил (Camp Bondsteel – самой крупной американской военной базы за приделами США). Битва за окончательное отделение Косово от того, что осталось от Югославии, на сегодняшний день является последней главой в истории развала Югославской Федерации. Эту «независимость»  поддерживают Европейский Союз, США, различные фракции титистской бюрократии, которые превратились в настоящих мафиозных агентов империализма. Здесь речь идет не о правах народа, а о том, как поставить Косово под протекторат ЕС и НАТО и как помешать осуществлению надежд балканских народов на создание Югославской Федерации на основе государственной собственности, суверенитета народов, а также установления братских отношений, т.е. разрыв с ЕС, НАТО, вывод иностранных войск». 
 
· Как напомнил трудящийся из Сербии: «В Косово добывается 80% угля Сербии. До войны на крупных электростанциях не было никаких конфликтов между рабочими различных национальностей. Одни и те же рабочие места, одни и те же профсоюзы, все вместе мы боролись против приватизации. Во время бомбардировок мы все оставались вместе – сербы, албанцы и др. Наши электростанции атаковали именно танки НАТО, в то время, как мы вместе продолжали поддерживать их нормальное функционирование. После войны НАТО запретила сербским трудящимся вернуться на работу на электростанции. 8600 сербов, черногорцев, а также некоторые албанцы не смогли вернуться на свои прежние рабочие места. Эта ситуация не изменилась до сих пор. Мы хотим работать на своих прежних рабочих местах. Я обвиняю НАТО и американское правительство в том, что они уничтожили наши рабочие места. Бомбардировки безжалостно лишали жизни и сербских и албанских трудящихся».
 
Соглашаясь с товарищем из Сербии, этой политике приватизации, разрушения, войны и «балканизации» мы противопоставляем «традиции революционно демократического движения Балкан и Венгрии XIX века. Это –борьба за создание Балкано-Дунайской Федерации, за свободный союз народов Югославии, Балкан и Центральной Европы. К этой цели стремилась и Коммунистическая партия Югославии в 1920-х годах, в эпоху ее создания. Процесс был приостановлен Сталиным в 1948 году. В настоящее время, находясь под оккупацией НАТО, ни Сербия, ни Косово не являются независимыми. Наш долг – возобновить прерванную традицию». 
Трудящиеся наших стран стремятся вести борьбу именно против этого «будущего», состоящего из войн, приватизаций-расхищений, «балканизации», социального расслоения народов. 
 
Мы приветствуем десятки тысяч преподавателей Болгарии, а также их профсоюзы, которые вот уже четвертую неделю бастуют, требуя 100% повышения заработной платы. Эта забастовка свидетельствует о сопротивлении политике правительства Болгарии, которое, из уважения к ЕС, отказывается удовлетворить требования преподавателей. 
 
Мы отмечаем, что, не смотря на сложнейшие условия, трудящиеся наших стран стремятся вести борьбу всеми возможными методами, защищая любое социальное завоевание, любые все еще существующие остатки социальных завоеваний, государственную собственность – т.е. завоевания Октябрьской Революции 1917 года. 
 
Создавая Комитет связи, мы сделаем все, чтобы покончить с изолированным положением трудящихся в наших странах, распространяя информацию в среде рабочего движения каждой из наших стран.

Мы  выступаем против «балканизации» и американского протектората свободного союза народов бывшей Югославии, свободного союза народов бывшего СССР, Центральной и Восточной Европы. 
Мы противостоим политике приватизации, выступаем в защиту ренационализации всех приватизированных предприятий и природных ресурсов.

Мы противостоим институциям Капитала: НАТО, ЕС, ОБСЕ, ВТО… мы за свободный союз народов всей Европы, избавившихся от войн и эксплуатации, за союз, основанный на правах трудящихся. 
 
Комитет связи постановил опубликовать все выступления, прозвучавшие в ходе данной встречи, и предлагает делегации каждой страны опубликовать их на своем языке и в своей стране в такой форме, в какой она посчитает нужным.

Комитет связи постановил предоставить итоги данной встречи участникам Европейской рабочей конференции, которая состоится 2 и 3 февраля в Париже.

Считая, что трудящиеся и рабочие организации во всем мире столкнулись с этими вопросами, мы задаем вопрос Международному Союзу Трудящихся и Народов: может, необходимо организовать международную конференцию, открытую для всех активистов, всех организаций трудящихся, которые, не смотря на всем известные сложнейшие условия, стремятся сохранить свою независимость для того, чтобы помочь в борьбе против войн и эксплуатации? 
 
28 октября 2007г., г. Чачак

Первые подписавшиеся:

ГЕРМАНИЯ:  Готар Круп, член профсоюза Ver.di, член SPD; Карла Булбулэ, Социально-политический и демократический бюллетень « SOPODE »; Манфред Биркан, член профсоюза Ver.di ; Клаус Шулэр, член профсоюза DGB, член SPD;

БОЛГАРИЯ: Димитар Панаиотов; Венцислав Божилов Карпачев;

ВЕНГРИЯ: Комароми Фэрэнцнэ, член профсоюза металлургов; Ашталош Ласло, член профсоюза металлургов; Шакач Иозэф, сельскохозяйственный работник; Аникомян Клара, левая активистка; Широли Ида, коммунистическая активистка;

МОЛДАВИЯ: Георги Кодряну, активист марксистской организации „Народное сопротивление“;

ЧЕШСКАЯ РЕСПУБЛИКА: Ян Чумпэлик, студент;

РУМЫНИЯ: Мариан Тудор, Ассоциация за освобождение Трудящихся (АОТ); Пуша Ротару, АОТ, Бухарест; Габриэл Форгачи, АОТ Крайова; Константин Никулай, бюллетень „Социальная трибуна“;

РОССИЯ: Ольга В. Иванова;

СЕРБИЯ: Ячим Милунович, руководитель Профсоюза работников пищевой промышленности, гостиничного дела и туризма ; Зоран Джорджевич, РПС (Рабочий политический союз Сербии); Джюра Величкович, профсоюз EPS (Электроэнергия Сербии); Небойша Команович, РПС (Рабочий политический союз Сербии); Павлушко Имширович, РПС (Рабочий политический союз Сербии); Гордан Иованович, Профсоюз печатников Сербии; Весна Кобилский, Профсоюз „Минос“, Нови Сад; Иован Анделович, (Профсоюз преподавателей Сербии); Миодраг Перович, BIP-BREWERY, Чачак; Ольга Симич, Профсоюз государственных работников Сербии;

УКРАИНА: Алексей Арябинский, член профсоюза ; Людмила Чекаленко, член профсоюза ; 
Международный Союз Трудящихся и Народов: Даниэл Глюкштейн, Жан-Жак Мари, Марика Ковач, Доминик Феррэ

Наши товарищи из Молдавии рассказали, что одновременно с встречей в Чачаке, президент республики Молдова Воронин принимал в Кишиневе конференцию «Партии европейских левых». В своем коммюнике последняя заявила: «в первый раз правительство организует конференцию Партии европейских левых».

 

2
(горе)
Съобщение във връзка с подготовката за ІV конгрес

На 02.03.08 в гр. Варна се проведе разширено съвещание на Председателството във връзка с подготовката за ІV конгрес. Поради незадоволителната оценка на извършената работа единодушно се прие решение за отлагане на конгреса.На 30 март ще се проведе пленум на НК, на които председателите на комисиите по проектопрограмата и проектоустава ще докладват какви промени се налагат да се приемат на конгреса.Уточнени бяха отговорностите на членовете на председателството по осигуряване на делегатите на конгреса. На този пленум ще се вземе решение за датата на провеждане на ІV-тия конгрес на партията. Приети бяха и две обръщения: към българския народ по-случай трети март и към работниците от Кремиковци.Текста на обръщенията ще бъдат публикувани в раздел "Декларации".

 

6
(горе)
Резултати от срещата в Крайова - 2006

Защо с влизането ни в ЕС се възражда инициативата за БФР?

Защото ЕС няма да оправдае очакванията на хората за повишаване на жизненият им стандарт. Да живееш в богато семейство е нещо много хубаво, стига да не си обслужващ персонал. Унгария, "отличничката" на миналото разширяване на ЕС, нагледно ни показа, какво ще бъде положението у нас след 2-3 години. Тогава една заблуда ще се разбули. ЕС ще се разпадне, тъй като смисъла на разширяването за водещите европейски страни е егоистичен, имперски- за придобиване на нови пазари, за сметка разрушаването икономиките на присъединяващите се страни.

Навремето Хитлер се опита да прекрои света заради пазари. Днес това става по мирен път, без войни, чрез корумпирани правителства и подвластните им средства за информация.

Какво предлагаме ние, като алтернатива на ЕС?

Възраждане на работническото движение на Балканския полуостров за създаване, след разпадане на ЕС, на нова форма на икономическо и политическо устройство на страните от Балканско-Дунавския регион. България, Румъния, Сърбия, Македония, Молдова и др. републики от бивша Югославия , а и Унгария, могат да станат учредители на БФР.

Ако в ЕС девиза е: Просперитет за едрите собственици, то в БФР ще бъде- Просперитет за всички без изключение! Няма да има забрани за производство на земеделска, животинска, лозарска и пр. продукции. Нашият балкански манталитет е различен от този от Западна Европа. В БФР той ще се зачита и уважава. В годините до разпада на ЕС, трябва да се дискутират всички проблеми на бъдещата федерация. Работническото движение трябва да набере скорост, възможна е смяна на системата в някой страни и едва тогава да се осъществи идеята, възникнала още към края на ХVІІІ век, като нейни видни носители са Ригас Фереос или Велестинлис, Георги Раковски и Любен Каравелов.

Идеята за обединение на Балканите в една държава с републиканско устройство се споменава в съчиненията на Карл Маркс. Тя е обширно разработена от партията на тесните социалисти и най-вече от Димитър Благоев във връзка с българския национален въпрос. БРСДП (т.с.) особено широко популяризира идеята в навечерието на Балканските войни и на участието на България в Първата световна война. Днес, ние призоваваме гражданите на нашите страни, ако мислят като нас, да се включат в инициативата, да потърсят лични контакти с приятели, познати, да популяризират идеята по всички възможни начини. Заявления, подписки и препоръки изпращайтеТУК:

РЕЗУЛТАТИ ОТ ДИСКУСИЯТА НА 
ПЪРВАТА БАЛКАНСКО-ДУНАВСКА СРЕЩА
ГР. КРАЙОВА, РУМЪНИЯ - 28.10.2006 г.

На 28.10.2006 год. В румънския град Крайова се състоя среща на работници-активисти от различни страни, инициатори на която бяха Асоциацията за освобождение на трудещите се /АЕМ Румъния/ и работническия политически съюз /Сърбия/ автори на “Писмо-покана за Балканско-Дунавска среща”. В нея взеха участие активисти от България, Молдова, Румъния, Сърбия, а също членът на “Комисията за бившия Съветски съюз, страните от Балканска, централна и Източна Европа” на Международния секретариат на Четвъртия интернационал. На присъстващите беше предадено съобщението на работници-активисти от Унгария. Срещата даде възможност да се проведе първата свободна дискусия в атмосфера на уважение към политическите възгледи на всеки.

На срещата бяха представени следните материали:

От България:
“Нека да бъдем солидарни с борбата и проблемите на работническите движения в Латинска Америка и в целия свят”. За това е необходимо да сплотим своите редици, да обединим усилията си в защита интересите на хората на наемния труд. И най-напред трябва да се преборим с инерцията на тези отживелици от миналото, към които хората са привикнали, че те са обезпечени, че за тях се грижи държавата, че всичко им се полага без каквито и да било усилия от тяхна страна. Не става дума за предизвикване на някакви единоборства, които могат да нанесат сериозна вреда на нашите национални стопанства и да доведат икономически бедствия за нашите народи, а за прилагане на задружни усилия за оптимизация на възнагражденията за положения труд, за гарантиране на социалното обезпечаване за всички видове риск, за организационен живот, който би създал условия за повишение на качеството на живота на хората на наемния труд и най-вече на тези с ниски доходи. Работнико, докажи стойността на своя труд! С трудова, профсъюзна и парламентарна дейност. Искат ли работниците да водят стачна борба? Но за съжаление, понякога без това не може. Когато настъпят такива условия, ние хората на наемния труд трябва да сме готови, организирани, сплотени и със съзнание, че без сътрудничество и борба, няма победа. Победа – в стремежа към справедливост, благоденствие и щастие!

От Унгария:
Ние, четирима члена на профсъюзите на среща с представители на Международния съюз на трудещите се /МСТ/ узнахме за намеренията на представителите на Румъния,Молдова, България, бившата Югославия, да се срещнат на 28.10.06 год. В гр. Крайова за обсъждане на нашите общи жизнено важни проблеми. Ние поддържаме тази среща и Ви желаем плодотворна работа. Смятаме, че сега такава дискусия е много необходима. Тя трябва да се провежда и в други страни на Балканско-Дунавския регион. Изход от създалата се ситуация може да се намери само, чрез обсъждане и съвместни търсения на решение. Какъв може да бъде изходът от ситуацията, създадена от приватизацията в Унгария, където цели участъци държавна земя се продават на чужденци?

Ние считаме, че единствения изход е ренационализацията на всички средства за производство, а също и на услугите. Искрено Ви желаем успехи в работата и с нетърпение чакаме резултатите от дискусията. Узнахме и за призива към създаване на фонд за работническа солидарност в полза на затворниците – румънски миньори-активисти и на техните семейства. Приветстваме подобно начинание и молим нашата конфедерация да окаже финансова подкрепа. Точно на 28.10.06 ще бъдем на митинг на нашите профсъюзи в Будапеща, ще се борим за изпълнението на нашите искания.

Ние всички констатираме, че основната причина за ужасното положение на трудещите се на Балканско-Дунавския регион и на целия свят е загниващата система на частната собственост на средствата за производство, която сега не е способна да донесе на човечеството нищо, освен варварство, войни, насилие. Ние заявяваме, че алтернатива съществува – обществена собственост на средствата за производство. Едновременно с това ние имаме някои разногласия

Относно разпадането на СССР в 1991 г. считаме, че е необходимо да продължи обсъждането на този въпрос.

Наблюдавайки разрушителните последствия на приватизацията в нашите страни, ние поддържаме мнението на унгарските другари, които повдигат въпроса за национализация на всичко това, което беше разграбено, а не закупено от новите собственици.

     1. Ние констатираме, че всички народи от региона, както и в целия свят пострадаха от политиката на американския империализъм и на неговите механизми:МВФ,НАТО,ЕC. Например 35% от бюджета на Молдова се използват за погасяване на външния и дълг. Сега Косово е най-голямата американска военна база извън територията на САЩ. Има информация, че ЦРУ и до сега разполага със секретни затвори на територията на нашите страни, предназначени за арестуване и мъчения на обвинените в “противопоставяне на политиката на САЩ”. Хиляди американски войници има в Босна, Гърция, Турция. България и Румъния, също предоставиха територията си на американската армия, въпреки, че ще бъдат част от ЕС, а не колония на САЩ. Предвидена е възможност за нахлуване на войски на НАТО в страни от нашия регион в случай на социални вълнения, застрашаващи интересите на НАТО, ръководени от САЩ. Европейския съюз диктува политика на приватизация и разрушение, а империалистическите планове са насочени към етническа “кантонизация” в региона. Тази политика разрушава всички форми на суверенност и демокрация.

     2. Но работниците , селяните и младежта се противопоставят на дадената политика. Това обединява народите в целия свят: Латинска Америка, Западна Европа, Близкия изток. Отказът от участие в изборите показва, че много хора са против политиката на САЩ и ЕС. Хиляди унгарски студенти от август провеждат митинги, защитавайки безплатното висше образование. Хиляди румънски преподаватели протестираха през септември. Хиляди медици протестираха през октомври. Всички тези опити за протести се опират на още не напълно разрушените социални завоевания. Например в Румъния все още има държавни училища и здравна система. Предлагаме да се преразгледа положението във всяка от нашите страни и да се изясни какви социални завоевания все още съществуват, а какви бяха разрушени от приватизацията.

В хода на дискусията:

Другар от Молдова обясни следното: “В парламентарните избори през 2001 г. Партията на комунистите на Република Молдова /ПКРМ/ получи 71 гласа от 101 места в Парламента. От този момент ръководството на ПКРМ направи достъпно членството в парламента и масово се приеха кариеристи и други буржоазни елементи. Започна нов етап на приватизация, вследствие на която много предприятия преминаха от работнически ръце в ръцете на буржоазни компании. Сега бизнесмени и аферисти съставляват почти 100% от ръководството на ПКРМ.

Един от тях владее транспортните компании, друг – захарните и консервните, трети има многоетажни жилищни блокове и супермаркети и т.н. Синът на сегашния президент на Молдова г-н Воронин е съвладелец на няколко банки, транспортни компании и на фирми за интернет. Подобни “реформи” доведоха до обедняване на населението. Осъзнавайки това властите се опитват да се застраховат в случай на неизбежен край и засилват полицейското насилие. Преди три месеца станахме свидетели на учение на полицейско подразделение “Меч”, с цел да се справи с разгонване на протестиращи демонстранти. Освен това се проведоха съвместни тактически учения на молдовската армия и НАТО с цел тренировка на войските за ликвидиране, потискане на социални вълнения. За полицията и армията в бюджета за 2007 год. се дават 1,19 милиарда лей, за да действат успешно против народа, а за жилищния фонд 192 милиона лей.

Другар от Румъния зададе въпрос: Неотдавна банките измениха условията за даване на кредити в нашата страна. Влизането в Евросъюза на 01.01.2007 год. предвещава невиждана атака на социалните завоевания на работниците. Как може Партията на социалистическия съюз на Румъния да пише в своята програма : “ ПСС разглежда интеграцията на нашата страна в ЕС като възможност да се достигне нивото на развитите страни за по-кратък период”.

Друг другар повдигна следния въпрос: “Аз съм член на Четвъртия Интернационал. Съществуват партии като Международната марксистка тенденция на Алан Вурс, причисляващи себе си към марксизма или към Четвъртия Интернационал и в същото време заявяващи следното:”Маастрихтския договор и въвеждането на еврото направиха класовата борба международна”. Те наричат “реакционери” всички, които са против ЕС. Освен това има течения, като “Лява критика” /течение в Партията на комунистическото преобразуване на Италия/, което има двама сенатори в Италианския парламент. През юли тези двамата гласуваха военни кредити за окупация на Афганистан, в която участват италиански войски. Може ли да се нарича социалистическо течение и да поддържаш НАТО и военната политика на Буш 2. Ние считаме, че работническото движение трябва да обсъди тези проблеми

Опирайки се на материалите на тези първи дискусии, ние считаме, че е необходимо да се възобнови традицията на работническото демократично Балканско-Дунавско движение: борба за създаване на Балканско-Дунавска федерация.

Другар от бившата Югославия добави: “ Какво очаква Косово? Независимост?

Американското правителство е готово да предостави “независимост”. “Независимост” с американска военна база. И Сърбия също ще бъде задължена да приеме американски военни бази на своя територия! Югославската федерация, създадена през 1946 год. от партизаните на всички националности и гарантираща националните права на всички, беше първата крачка към Балканска – Дунавска федерация. В 1948 г. Това беше прекъснато , спряно и скрито от нашите народи. Но сега като пострадахме от разрушението, кантонизацията, етническите чистки на американския империализъм и евросъюза, ние да възобновим тази традиция.

Така стигнахме до решението да създадем “Комитет за връзка на привържениците на Балканско-Дунавската федерация”

Комитет за връзка, който ще публикува протокола на дадената дискусия на разните езици.

Комитет за връзка, който ще разпространи тези материали сред работниците активисти от Балканско-Дунавския регион.

Комитет за връзка, който ще организира среща с цел да се създават условия за организиране на Балканско-Дунавска Конференция на работниците на основата на отговорите на дадените резултати от дискусията.

Другарите от България предлагат да се проведе следващата среща в гр. Варна.