БЪЛГАРСКА РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА ПАРТИЯ

КАКВО ПОКАЗА ПРОВЕДЕНАТА СРЕЩА-КОНФЕРЕНЦИЯ

на 08.06.2008 в гр. Велико Търново

                              

На 8.06.2008 г.бе проведена среща-конференция в гр.В.Търново между представители на  БРСП,БРП /к/ и БРС.Целта на конференцията бе да се види има ли възможност за изработване на общо становище относно целите на работническото политическо движение у нас,оттам – въз-можност за изработване на обща политическа програма и за изграждане на единна /обединена/ работническа партия.Тази цел бе провокирана от многократното настояване на ръководството на  БРП /к/ пред ръководството на БРСП за обединяване в единна партия,което засяга и БРС като надпартиино работническо политико-просветно сдружение.
За нас – работниците-марксисти – резултата от срещата бе много добър.На нея още веднаж се потвърди нашето становище за дълбоките различия между представителите на отделните идейно-политически течения,явили се на политическата сцена от името на работниците,и най-вече между бюрократичното и действителното  работническо.Този резултат показа,че обединение между работническото и бюрократичното идейно-политически течения е невъзможно,тъй като те представляват различни класово-политически движения,макар и с работническо име.Показа още,че засега в България няма условия за изграждане на единна работническа марксистка /научно-комунистическа/ партия,но че работническо-марксисткото  и работническо-селското политически течения все повече се сближават по посока на научния комунизъм.
Представителите на БРП /к/ - Иван Воденичарски,Димо Илинкин и Борис Копчев,прикри- вайки се зад своите научни титли и степени,получени при отминалия бюрократичен /държавен/ капитализъм,се опитаха с общи приказки да ни омаят и гушнат в пазвата на своята партия.Те още веднаж потвърдиха,че под обединение разбират присъединяване към тяхната политическа група,наречена БРП /к/,и приемане на нейната политическа програма.Това веднага предизвика отпор от страна на представителите на работниците от БРСП  и БРС,спор с представителите на БРП /к/ и конфликт,приключил с кавга.
Основните спорни моменти бяха три: първо,кои са работници и кои бюрократи и какви са техните интереси и цели на борбата; второ,каква е класово политическата оценка на отминалия обществен строй,съществувал у нас и в други страни през ХХ век,наречен “реален социализъм” и трето,каква да бъде  посоката на прогресивното развитие на обществото у нас.
Ние – представителите на работниците от БРСП и БРС – застъпихме научното /марксисткото/ становище,че работници са тези,които влагат в обществения производствен процес несвободен наемен производителен труд,при който създават: първо,материални блага,които при капитализ- ма приемат формата на стоки, и второ,принадена стойност /печалба,рента и парична лихва/,от която живеят непроизводителните  класи на частнособственическата и на бюрократичната буржоазия.Оттам,че интересите на работниците са да унищожат начина на производство,основан на несвободен наемен труд и капитал,израз на което е наличието на принадена стойност; още – да унищожат обществения строй,който се основава на капиталистическия начин на производство. 
Нашата оценка за отминалия “реален социализъм” бе: първо,че това бе държавен капитали-зъм,при който господството /диктатурата/ на частнособственическата буржоазия беше заменено с господство /диктатура/ на бюрократичната буржоазия; второ,че чостнособственическият капитал  бе превърнат в държавен капитал,с който се разпореждаше бюрократичната олигархия от името на класата на бюрократичната буржоазия,поради което научното и по-точно име на държавния капитализъм е бюрократичен капитализъм; трето,че предприятията продължиха да работят на “търговско-капиталистически начала – на принципа на печалба и рентабилност,както отбелязва Ленин,подобно на частнособственическия  капитализъм ;четвърто,че работниците си останаха наемни работници /пролетарии/,които създават печалба за бюрократично-капиталис-тическото общество; пето,че се запазиха класите – бюрократична буржоазия,начело с бюрократична олигархия,и работническа класа,както и противоречието между тях; шесто,че се запази буржоазната държава с нейните органи от полиция,нарчена “народна милиция”,армия и бюрокрация и пр.
Нашето становище за посоката на прогресивното развитие на обществото  е изграждане на работническо социалистическо общество без капитал,без наемен труд,без принадена стойност и без класи и класови противоречия; общество,в което който произвежда материалните блага,той ще се разпорежда с тях.Така както е предвидено от класиците на научния комунизъм.
Различията,които предстои да преодолеят работническото марксистко и работническо –селското идейно-политически течения са относно представите им за конкретните икономически и обществени отношения на това работническо социалистическо общество и пъта и средствата за неговото изграждане.
Представителите на БРП /к/ застъпиха,както и досега,ненаучното становище,че работници са всички,които не притежават в частна собственост средства за производство,независимо дали влагат производителен или непроизводителен труд и създават материални или духовни блага.Оттам целите на борбата им са да се премахне властта /диктатурата/ на частвособ-ственическата буржоазия,да се одържавят средствата за производство  и – социализмът е установен.А тово,че се запазват капиталът,наемният труд и принадената стойност,че предпри-ятията  продължават да работят на търговско-капиталистически начала,на принципа на печалба и рентабилност,за тях това не е основание да се оценява обществото като капиталистическо.
Оценката им за отминалия ”реален социализъм” е,че той не е държанен капитализъм,а соци-ализъм.Ако те бяха приложили класова оценка на този “реален социализъм”,по примера на Маркс и Енгелс от “Комуунистически манифест” до последните им произведения,трябваше да заявят,че това е бюрократично-буржоазен социализъм,който се различава както от буржоазния социализъм на социалдемократите от БСП и БСДП,така и от работническия социализъм,раз-работен от Маркс и Енгелс.Но това противоречи на класовата  им бюрократично-буржоазна същност и на класовите им интереси.
Представата им за прогресивното развитие на обществото е унищожаване на днешния частнособственически капитализъм и възстановяване на отминалия “социализъм”,съществувал у нас през ХХ век,т.е. на бюрократичния капитализъм.Оттам привидната  същност  на тяхната политическа дейност,представена за комунистическа,е насочена към унищожаване на частнособственическото капиталистическо общество и замяната му с бюрократично капиталистическо.Така  те се явяват  представители на бюрократично-буржоазния комунизъм, който международното действително комунистическо движение отдавна е определило като лъжекомунизъм.Истинската същност на тяхната политическа дейност е насочена към приспиване на политическото съзнание на работниците и на служителите и защита на политическото господство и на икономическите завоевания на техните синове,дъщери и внуци,извършили контрареволюционните промени  след 1989 г,групирани  в БСП и други реставраторски партии.  
Бюрократично-буржоазните лъжекомунисти са политически мъртавци – без бъдеще.И както правилно заключи един от присъствалите на конференцията другар,ние няма смисъл да се занимаваме и губим времето с тях,а трябва да насочим нашите усилия към изграждане на действителна работническа марксистка /научно-комунистическа/ партия,която да изразява действителните интереси на работниците и на прогресивно мислещите служители..Да бъде партия на бъдещето.
Петър Йорданов от БРС

​

​

​

Комунистите от БРПК най-после разбраха идеологията на БРСП.

Най-после разбраха!

 

 

Комунистите от Българската Работническа Партия /к/ наричани от мен “Сталинисти”, начело с доцент Воденичарски, най-после разбраха, че не могат да се обединят с Българската Работническо-Селска Партия, поради идеологически различия. Колко години защитаваме тази теза, срещу обвиненията на наши доброжелатели и членове на други партии ,че сме били лидеромани, най после от устата на Воденичарски се разбра, че има други, много по сериозни причини за отделното съществуване с право само на БРСП. Защото наистина между другите партии, наричащи се комунистически и навъдили се до една, след учредяването на БРСП, още на 21 април1990 година, няма никакви различия освен, кой ще води бащина дружина.. В бр.63 на в-к “Искра” на страница 2, в отговор на писмото на Любомир Иванов от гр.Русе, член на БРС, Воденичарски заявява: “Идеологическите разлики между БРП/к/ и БРСП са много съществена пречка за нашето обединение в една партия”. Откога разправяме на доцента и неговите верни другари, че между нас има различия и ако се обединяваме, те трябва да залегнат в общите устав и програма, а те нехаеха. От 2-3 години говорят за обединение, а не са предложили за обсъждане нито един документ. Може би разчитаха да подведат някой нови другари в ръководството на БРСП, просто да се влеем в тяхната партия? Напразни надежди. Аз лично на няколко пъти съм предлагал организационно обединение на двете партии и с други “комунистически” партии, но при изричното съществуване в новия устав и програмни документи на свободното съществуване в новата обединена партия на идеологически течения – примерно “работническо” или “марксистко” и т.н.. Без да му мислят, понеже и те били работническа партия, казваха-няма проблеми. Така е, когато не се четат документите на близките партии, когато се отива на дискусионна среща на тема: “Кое ни сближава или разделя” без да се потрудиш да погледнеш в страницата на партията ни www.brsp.hit.bg ,какво аджеба представлява тази партия.
Без да споменава, че аз бях избран за председателстващ срещата, др. Воденичарски в миналия брой се жалва ,че съм го прекъснал грубо. След повече от час слушане на лекция за сегашното положение в страната, което няма абсолютно никаква връзка с темата на срещата, съвсем приятелски го помолих да продължи, но по темата. И тъй като се оказа , че другарите от БРП /к/ наистина не са се подготвили по темата / допускам, че нещо сме объркали с Венци Кърпачев при подготовката на срещата/, предложих да променим първоначално приетия дневен ред, като взема думата аз, после Йорданов и отново др.Воденичарски, вече навлязъл в темата. Тъй като нашия идеолог Тодор Бомбов беше възпрепятстван да ни представлява, аз се бях подготвил с една анкета, като предполагах, че попълването на 20-те въпроса с по 3-4 отговора ще трае по-малко време, отколкото изказванията на др.др. Воденичарски и Йорданов.Но в същото време ще подскаже, по кои въпроси имаме единомислие и по кои нямаме , за да дискутираме само тези, по които имаме различия, с цел да изясним позициите си. Не се прие, изглежда имаше и здравословен проблем и се реши Петър Йорданов да се изкаже. Въпреки това, аз раздадох анкетните листи, оказа се накрая, като ги събрахме, че все пак имаше попълнена анкета и от член на БРП /к/, П.Йорданов се беше подготвил много добре /предварително написано и напечатано изложение/, но неговата теория – наистина Марксистко-Ленинска, но не подходяща нито по време, нито по место, нито пък има пролетариат, готов за революция и да взема властта и най вече правилната му оценка за миналия период, наречен от бившите комунисти реален социализъм –а всъщност държавен социализъм /правилно държавен капитализъм/ разбуни позадремалите помощници на Воденичарски- Димо Илинкин, Стойчо Николов, Хр.Копчев и други, които станаха да си тръгват. Димо Илинкин заяви «не ни занимавайте с глупости », аз му отговорих да не обижда една цяла партия, която е дори по –редовна от тяхната, тъй като участва в местните избори, а БРП /к/, не - познайте защо? Правя си самокритика, не трябваше да приемам предложението да председателствам дискусията, много по –походящ човек беше Венци Кърпачев, а и Любомир Иванов също щеше да бъде по-подходящ. Просто сбърках. Аз взех страна в спора, а председателстващият трябваше да бъде внимателен, отговорен и по-възможност еднакво отдалечен по разбиранията си от двете спорещи страни.
Позволете ми да се върна към въпроса за идените течения в новата Маркситко -Ленинска партия. Старите членове на партията отхвърлят подобна идея, толкова спонтанно, че да ги съжали човек. Самото падане на Източно-Европейския « реален или развит социализъм » довежда до мислещите другари тревогата, че щом се е провалил този «социализъм» нещо не е наред. Не може да се оправдаваме само с Дълес, ние също си имахме разузнаване. Причините преди всички бяха вънтрешно-политически, липсваше самостоятелното мислене в страните от СИВ, липсваха с една дума икономическите закони на социализма. За да излязат работниците на митингите в цялата страна срещу «Социалистическата система » човек трябва да се замисли, за какъв социализъм трябва да се бори сега. Този въпрос си задаваме ние от БРСП и търсим отговора му не само у нас, а и в целия свят. Ние го имаме, за радост не сме сами, като нас мислят и забележете, много по –рано са мислили и работили истинските комунисти от редица европейски страни. Защото ще бъде трагично отново и отново нашите поколения да строят и изпитват ужасите на падането на стария социализъм, наричан от нас държавен капитализъм. Народът е казал «Три пъти мери-веднъж режи» Сега му е времето да «мерим», да струваме, да дискутираме. Марксизмът не е догма, има место за усъвършенстване има нужда и от теорията на Тодор Бомбов и на П.Йорданов и на Воденичарски. Ако сме заедно, в една партия, във времето ще изберем правилния път. Сега трябва поне да се изслушваме Така, че др. Д.Илинкин да не подскача, ами да попрочете това –онова и повече да не лъже хората, както го направи, когато щеше да ходи доброволец в Ирак. Ако се обединим, неговия случай ще пречи вече и на нас. Нима някой от нас може да отрече успехите на маоиските партии по- света – Непал, Филипините, Перу, Индия и т.н? Те не са ли наши братя, защо трябва да се делим на сталинисти,троцкисти,маоисти, анархисти, чегеваристи и т.н., след като всички заявяваме ,че сме Марксисти- Ленинисти ? Какво пречи организационно да сме в една партия, на митинги и избори заедно, а всяка група да си изповядва веруюто, всяка група да си носи портретите и плакатите, но когато трябва да сме единни срещу подтисниците- аз мисля, че можем да бъдем единни ! Между впрочем нашите врагове не ни делят на такива или онакива – те просто ни наричат всички комуняги.
Не смятам, че срещата в В.Търново е провал. Ето, че някой ръководни другари от БРП /к/ чуха «глупавите « ни идеи. Още по-лошо щеше да ликуваме, да се прегръщаме , да се обединяваме /и след това разидиняваме, както вече стана навремето с др. Чу-де Георгиев/ Но прав е др. Л.Иванов, че нямаме необходимата култура на общуване. Преди всичко трябва да се приемаме такива, каквито сме, да се изслушваме. Дали преди да се обединим, някой от нашите партии ще завоюва доверието на хората и ще се наложи, въпреки останалите, е много съмнителна работа.

С уважение- В.Жеков